История на софийските спирки
В много материали в този сайт е обсъждано състоянието на спирките на градския транспорт в София. Нещо обаче доста ме подразни през последната година и половина.
Както всички са забелязали, появиха се нови и хубави навеси, дори се поддържат добре. Общината и тук не даде и лев, а просто ги отдаде на концесия на голяма рекламна фирма. Дотук добре.
Дяволът обаче е в детайлите. На много от живеещите извън идеалния център вероятно им е направило впечатление, че при техните спирки няма промяна. Да, така е, защото просто се отдадоха на концесия само атрактивните локации /не повече от 20%/. Дори и в центъра обаче нещата са по български. Вижте на тази снимки / спирката срещу БСФС / какъв забележителен синтез е постигнат между старото и новото. Вместо да се подмени изцяло старата спирка с нова, да се направят и нови будки + тротоар, просто е добавен красив навес със реклама. Оставям на математиците да смятат каква част представлява той от площта на спирката. „Забележително” е и състоянието на тротоара. В крайна сметка удобството е на заден план. Важно е рекламката да свети. Все е нещо, да. Ама защо във Варна подмениха почти всички спирки и то целите, че и добавиха нови хубави будки?
Отговорът е ясен – търси се историчност и съответствие с контекста на архитектурната среда. Вижте на снимката, показваща гърба на спирката, как добре се вижда новия навес, онзи синия от 94-та година, а също и любимия ми кафяв в стил късен соц. На спирката на НДК в посока Орлов мост може да видите и намек за дивното минало на Софийското поле – там под импровизиран навес се пекат пилета на дървен грил.
Все пак ми липсват някои периоди от историята на архитектурата. Например – късен сецесион. Причината може би е, че тогава не е имало спирка пред БСФС – там просто е било поле. Липсата на спирката в стил Българско Възраждане е ясна – Възраждане в София не е имало, няма и никога няма да има.
Както всички са забелязали, появиха се нови и хубави навеси, дори се поддържат добре. Общината и тук не даде и лев, а просто ги отдаде на концесия на голяма рекламна фирма. Дотук добре.
Дяволът обаче е в детайлите. На много от живеещите извън идеалния център вероятно им е направило впечатление, че при техните спирки няма промяна. Да, така е, защото просто се отдадоха на концесия само атрактивните локации /не повече от 20%/. Дори и в центъра обаче нещата са по български. Вижте на тази снимки / спирката срещу БСФС / какъв забележителен синтез е постигнат между старото и новото. Вместо да се подмени изцяло старата спирка с нова, да се направят и нови будки + тротоар, просто е добавен красив навес със реклама. Оставям на математиците да смятат каква част представлява той от площта на спирката. „Забележително” е и състоянието на тротоара. В крайна сметка удобството е на заден план. Важно е рекламката да свети. Все е нещо, да. Ама защо във Варна подмениха почти всички спирки и то целите, че и добавиха нови хубави будки?
Отговорът е ясен – търси се историчност и съответствие с контекста на архитектурната среда. Вижте на снимката, показваща гърба на спирката, как добре се вижда новия навес, онзи синия от 94-та година, а също и любимия ми кафяв в стил късен соц. На спирката на НДК в посока Орлов мост може да видите и намек за дивното минало на Софийското поле – там под импровизиран навес се пекат пилета на дървен грил.
Все пак ми липсват някои периоди от историята на архитектурата. Например – късен сецесион. Причината може би е, че тогава не е имало спирка пред БСФС – там просто е било поле. Липсата на спирката в стил Българско Възраждане е ясна – Възраждане в София не е имало, няма и никога няма да има.
Коментари